Почистване на раници за Нова година
Пъхна го в ключалката и го развъртя. Острието се плъзна в отвора доста свободно. Той го изкара, извади от двете раници малко шишенце за парфюми, разклати го и махна тапата със зъби. Саймън гледаше захласнат как докторът обърна шишенцето за парфюми и изля тъмната гъста течност върху острието, после отново го пъхна в острието.
Повъртя известно време острието, отстъпи назад и започна да брои на пръсти. След като преброи пръстите на двете си ръце по три пъти, хвана тънката дръжка и я завъртя. Намръщи се и я пусна. Саймън хвана дръжката на странният предмет, почувства че острието закачи нещо в ключалката. Морлгенес взе двете раници и кимна на Саймън да бутне вратата с рамо. Светлината от тлеещите тръстики в поставката на стената беше съвсем слаба, но окованият в дъното на килията се виждаше. Той вдигна поглед и очите му се разшириха. Незнайно защо Саймън започна да си мисли за Нова година, за празничната вечеря за Нова година. Моргенес извади от двете раници едно продълговато шишенце за парфюми, чевръсто натри едната си длан с част от съдържаниуето на шишенцето за парфюми, после другата и огледа оковите. Моргенес свърши с разтриването на ръцете си, после подае шишенцето за парфюми и двете раници на Саймън.
Когато вдигна ръцете си, той видя как Моргенес посяга към халката, която държеше веригите на принца към камъка. Миг по-късно през преплетените пръсти на Саймън проблесна розова светлина, съпроводена от пукот. Когато младежът погледна отново , пленникът се беше свлекал на земята заедно с веригите си. Саймън си помисли, че наистина винаги около Нова година се случваха странни нища. След няколко опита той успя да опаше около кръста на принца свободните краища на веригите, все още прикрепени към ръцете му. След това го взе на гръб, а Моргенес носеше двете раници и шишенцата за парфюми. Коридорът се изкачваше и спускаше, завиваше ту на едната страна, ту на другата. Вървяха покрай множество врати, някои от тях – с ръждясали ключалки, нуждаещи се от почистване, други – с дръжки, излъскани като нова монета. По едно време минаха покрай няколко малки прозорци. Саймън хвърли бърз поглед и се стресна, като видя очертаните върху вечерното небе силуети на часовойте на западната кула.
Когато Моргенес най – сетне спря и остави двете раници на земята, вече се препъваха от изтощение. В тази част на лъкатушещия коридор нямаше прозорци – само драперии. Трябваше да направят само още един преход, докторът отово взе двете раници на гръб. Докато се прокрадваха възможно най – близо до стените, на Саймън му се стори, че забеляза някакво движение в сенките покрай стената от другата страна на двора. Ала здрачът бързо се сгъстяваше и той не можеше да е сигурен – може би просто пред очите му играеха черни петна.