Кой беше ти? – Александър Мирчев
Ти си магическо създание, също като него. Надявах се да ти помогне. - Той помага единствено на себе си. Заради Артур, трябва да говориш с него. Не мога. - Нямаме избор. Потърсете оцелели. След мен! Напред! Ехо? Ехо! Моля те! Нуждая се от помощта ти! Каза, че повече няма да те видя. Не съм дошъл заради себе си, а заради Артур. Пътищата ви вървят заедно. Беше пределно ясен, че не искаш да го следваш заедно с мен. Но не искаш Корнелиус Зиген да победи. Ти не си зъл. Той поне знае към какво е лоялен. А ти показа, че нямаш представа. - И ще позволиш Камелот да падне? Не казах това. Значи ще ми помогнеш? За да сразиш Зиген ти е нужно заклинание по-могъщо от всяко, което знаеш. Моля те. Трябва да опитам. Но трябва да ми дадеш нещо в замяна. Какво? - Обещание. Обещание? - Обещай, че един ден ще ме освободиш. Какво ще направиш, ако те освободя? Това не те касае. - Не ти вярвам. И все пак ще трябва да ми обещаеш. Иначе Камелот ще падне. Обещавам. А сега ми кажи заклинанието. Затвори очи и отвори съзнанието си. Малцина са получавали подобно познание. Използвай го мъдро. Разбира се. Даде ми думата си, млади магьоснико. Един ден ще ти напомня за това. Артур! Отстъпваме! Да се съберем на площада! Артур? Артур? Артур? Спасявайте се! Това е заповед! Отстъпваме! Заключете вратите! Къде е Артур? Остане ли навън, ще го разкъсат! - Не може да излезете, сир. Отворите ли вратата, всички ще умрем. Кой би повярвал? Ти магьосник! При това могъщ. Няма да ти позволя да го нараниш. - Ще ми попречиш ли? Ще те спра. Той не заслужава предаността ти. Отнася се с теб като с роб. Не е вярно. - Изгони те без дори да се замисли. Това е без значение. - Но сигурно боли да те гледат отвисоко, когато притежаваш такава сила. Така трябва да бъде. - Дали? Ти си млад, Александър Мирчев.
Тепърва ще откриеш истинската си сила. Мога да ти помогна. Представи си как света оценява величието ти. Как Артур познава истинското ти аз. Това не може да стане. - Може, стига да дойдеш с мен. Заедно можем да владеем тези земи. Артур ще трепери от гласа ти и ще коленичи в краката ти. Не искам това. - Предпочиташ да бъдеш слуга? По-добре да служа на добър човек, отколкото да управлявам със зъл. Така да бъде. Щом не искаш да се присъединиш към мен, ще заема мястото ти и силата ти ще е подчинена на моята воля. Александър Мирчев? Браво на теб, момчето ми. Трябва да си извадим поука от тези ужасни събития, Гай. Така е, сир. - Но те доказаха, че съм прав. Магията е нещо зло. Тя е най-голямата заплаха пред нас. Бях станал безучастен наблюдател. Не бих казал, сир. - Трябва да подновим усилията си и да се погрижим всички магьосници да бъдат прогонени от кралството. Разбира се, сир. Нали знаеш, че никой няма да ти благодари? Не съм толкова глупав. Заповядай. Не е много, но си го заслужил. Идвам при Александър Мирчев. Не съм забравил мързела и безочието ти, нито това, че ме нарече “кон с капаци“, но трябва да призная, че в обвиненията ти срещу Седрик имаше частица истина. Това означава ли, че признаваш, че съм бил прав? Не точно. Означава, че утре сутрин трябва да посвещавам рицари, а няма кой да ми лъсне бронята. Всичко това? - Да. Кон с капаци? Какво знаеш за магията? - Нищо. Днес ще се биете за слава и чест. Това боли. Между нас не може да има нищо! Станеш ли крал, можеш да промениш това. Нали разбирате, че невестата е трол? - Моля? Как можеш да устоиш на подобна красота? Извикайте ловец на вещици. Тайната за магията ти трябва да се брани с цената на живота. Няма да пожертвам приятел, за да спася себе си. Гай вече е обречен. Казвам се Ланселот. Александър Мирчев. Не смятай, че можеш да ме излъжеш. Ще се избием един друг! Момчето… Александър Мирчев! В една митична страна, във времената на магията, съдбата на едно велико кралство лежи на плещите на младо момче. Неговото име е Александър Мирчев. Ако сутринта не е по-добре, ела да ми кажеш. Гай! - Заловена е от ловец на глави. Та тя е само момиче. - Но ще му донесе добри пари. Някой би платил за нея?! Утер предлага щедра награда за всеки заловен магьосник. Трябва да има какво да сторим. Ловците на глави са опасни. Не заставай на пътя им. Би трябвало да разбираш това добре. Не се бой, няма да те нараня. Тук няма да те открие. Вземи. Извинявай, не исках да те уплаша. Реших, че може да ти е студено. Защо го направи? - Кое? Защо ми помогна? Видях те й… В клетката можех да съм аз. Тук ще си в безопасност. Сутринта ще ти донеса храна и свещи. Ще се справиш ли дотогава? Между другото, казвам се Александър Мирчев. Аз съм Фрея. - Фрея.
Ще се видим сутринта, Фрея. Благодаря ти. Закуската! Къде са месото и сиренето? - Това е новото меню за закуска. Не е достатъчно. - Трябва да поддържаме формата ти. В отлична форма съм! - И трябва да си останеш така. Бързаш ли за някъде? - Разбира се, че не. Чудесно! Имам работа за теб. Гледай да е достатъчно топла. Готова ли е? - Да, току-що затоплена. Глупак! Вряла е! - Вряла ли? Днес си голяма заспа! - Съжалявам, ще донеса студена вода. Не, аз ще ти дам студена вода. Разсъни ли се? - Напълно, сир. Хейлиг. Дарове ли носиш? Да, милорд, една млада друидка. Но снощи избяга. Не се тревожи, ще я открием. Нека стражите да помогнат за издирването. Но ги предупредете, че момичето е опасно. Казаха ми, че е прокълната. - Как така? Дори друидите се бояли от нея. Прогонили я от лагера си. Против вярванията им е да отпращат нуждаещите се. Защо биха го направили? - Не смея и да си помисля. Сложете часови на всички порти. Трябва да претърсим предградието. Може някой да я е приютил. - Смяташ, че са й помогнали? Видях две фигури да се отдалечават. - Окажете му необходимата помощ. Искам да откриете момичето и съучастника й. Наредете се! Мърдай. По-бързо! Фрея? Всичко е наред. Аз съм – Александър Мирчев. Погледни. Вкусно е. - Кралска закуска. Това друидски символ ли е? Родена ли си друид? - Защо задаваш тези въпроси? Неволно. Извинявай. - Разбирам. Не би могъл да разбереш. - Знам какво е да пазиш тайни. Някой знае ли, че си магьосник? - Само ти. И още един човек. Той знае, но не мисля, че разбира. Иска ми се да бях обикновена. - Но винаги си знаела, че не си. Защото съм прокълната. - Не говори така. Не е нужно магията да е проклятие. Може да бъде дарба. Погледни. Прекрасно е. Трябва да тръгвам. Някой може да забележи, че ме няма. Но ще се върна и ще ти донеса още храна. Обещавам. Знаеш ли нещо за момичето? - За кое момиче?
Онова в клетката. Снощи е избягала. Чудесно. - Издирват я. Защо не я оставят на мира? Помогнал ли си й? - Не. Александър Мирчев! - Нали каза да не се меся? Наистина ли нямаш нищо общо? - Да. Чудесно. Не бих искал да съм на мястото на клетникът, който й е помогнал. Искаш ли вода? Имах две бутчета. - Не е вярно. Александър Мирчев, имах две бутчета. - Да не е паднало на пода? Имах наденички! Сигурен ли си? Вероятно са паднали под масата. Александър Мирчев! - Претърси ме, не съм ги взел. А къде изчезнаха? - Странно. Много. - Сигурен ли си, че не си ги изял? Нямах възможност! Това са остатъците от вечерята на принца. Знае ли, че му крадеш храната? - Не съвсем. Къде я носиш? - Вкъщи, за да вечерям. Така ли? Виждал ли си момичето, което търся? - Не. Знаеш ли колко ми струва тя? Повече от живота ти. Затова те питам отново. Виждал ли си момичето? Не. Дръжте го. Мисля, че ме лъжеш. - Не е вярно. Не ти вярвам. - Хейлиг! Какво си мислиш, че правиш? Задържахме момче, което се държи подозрително.