Какви легла се използват за солариум
Саймън беше изморен, потен и пребит като куче и мислеше, че мозъкът му ще изтече през ушите. Хейстън го заведе да хапне от следобедната закуска на войниците – боб и хляб, а самият той продължи с теоритичната част на обучението, от която мочето не чу почти нищо, заради тихото, но непрестанно бучене в ушите. Найнакрая гвардеецът го пусна да си ходи и му каза да дойде пак рано следващата сутрин. Саймън реши да отложи масажа и солариума за друг ден и направо закуцука към стаята си с две легла. Беше толкова уморен, че дори не погледна кое от двете легла е неговото. Просна се и заспа без да се събуе.
Дъждът пръскаше през отворения прозорец, а в далечината отекваха гръмотевици. Саймън се събуди и видя, че Бинабик го чака да се събуди, точно както сутринта, сякаш дългия следобед ,когато Хейстън го налагаше, просто го е нямало. Но като седна, илюзията бързо се изпари: всеки мускул от тялото му беше схванат. Почувства се сякаш е на сто години.
Бинабик трябваше доста да се постарае за да го накара да стане от кревата. Отидоха към кралския солариум и останаха за малко. След това отидохна масаж. След прекрасния масаж, Саймън вече не се чувстваше схванат. Ето защо повечето от войниците ходеха на масажи. А от солариума Саймън беше придобил приятен тен и радваше окото на младите дами.
Навън валеше, но голямата зала на Наглимунд беше суа, затоплена от три огромни камини и осветена от пламъците на беброи свещи. Полегатите греди на тавана се губеха нейде високо, а стените бяха покрити с гоблени и религиозни сюжети. Множество маи бяха наредени във формата на голяма подкова. Високият тесен дървен стол на Джосуа беше поставен в средата на дъгата и на него беше гравиран лебедът на Наглимунд. Петдесетина мъже вече бяха седнали разпръснато около подковата и оживено разговаряха. Бяха предимно високи мъже, облечени в кожени роби и накичени с много бжута, по което си личеше, че са по-нисши благородници, но имаше иш такива, оито носеха груби войнишки дрехи. Когато двамата минаха край тях, някои от присъстващите ги огледаха преценяващо, след което подновиха разговорите си. Джосуа беше отишъл до кралския солариум и да му направят масаж на ръката. Всички го очакваха. А Саймън копнееше да си легне в стаята си с двете пухени легла на два етажа. Той отпи от виното. Беше воднисто. Чудеше се дали икономът, или самият принц е такъв скъперник, че не може да поднсе наистина качествена напиткао. Така или иначе, беше по-добре от нищо и можеше да притъпи болката в крайниците му. Когато изпи виното, пажът дотича отново и напълни бокала.