Доходно ли е да си адвокат или архитект
Младият адвокат придърпа одеялото към брадичката си, за да се предпази от острия вятър, който препусскаше в равнината. Небето се беше променило – там, където по-рано беше чисто и звездите блестяха ярко на фона на необятната тъмнина, сега имаше ивици облаци – млечнобели нишки, които се протягаха на север като пръсти на човешка ръка. В далечния край на небето те бяха угасили звездите като пясък, посипан върху горящи въглени.
Младият адвоат се събуди за втори път от плискането на вода – плискаше в очите и носа му. Отвори очи, пое си дъх и видя, че звездите ги няма, сякаш някой е хлопнал капака върху ковчеже, пълно със скупоценности. Валеше и облаците бяха надвиснали точно над главата му. Младият адвокат изсумтя, избърса водата от лицето си, обърна се на една страна и придърпа одеялото, за да си направи нещо като качулка. Отново видя часовия, който сега седеше малко по-надалеч и заметнат с одеялото, гледаше през дъжда. Замисли се за баща си и дядо си, който беше архитект, а не адвокати. Липсваха му и често се сещаше за тях.
Очите му се затваряха, когато мъжът издаде задавен звук и наведе главата си, за да погледне надолу. Нещо в стойката на мъжа, нещо, което издавашеу че въпреки неподвижността си той се бори, накара младият адвокат да отвори очите си още по-широко. Дъждът се усили и някъде далече затътна гръмотевица. Младият адвокат напрегна очи, за да види часовия през дъждовната пелена. Мъжът още стоеше на същото място, ала нещо се движеше в краката му – нещо живо, което се беше измъкнало от непрогледната тъмнина. Чудеше се дали на други адвокати им се случваха такива приключения. Може би трябваше да избере професията на архитектите.
Небето отново се освети от светкавица и изтрещя гръм. Земята наокорло кипеше и пръскаше сиви потоци кал. Сърцето на младия адвокат се преобърна, когато мъжът падна на колене. Гърмът отново изтрещя; три светкавици една след друга прорязаха небето. Младият адвокат изненадващо беше съборен на земята и една лапа стисна врата му. Той почувства как бузата му залепва в калта, усети мократа пръст в устата си и се опита да отхвърли съществото от гърба си. Едно безмилостно острие профуча край лицето му и се заби с плюкащ звук в калта. Уплашеният адвокат успя да се изправи на колене, но към лицето му посегна друга ръка и закри очите му.
Той с мъка се изправи, разкрачи се върху хлъзгавата земя и се опита да откопчи пръстите, стиснали шията му. Залитна напред и едва не падна отново, без да успее да отхвърли ужасното, душещо го съществона гърба му. Костеливите ръце му пречеха да диша, остриф колене се впиваха в ребрата му. Успя да направи още няколко крачки и падна на колене. Ушите му бучаха. Пред очите му се стелеше мътна червена мъгла.